Няма същество в света, което да не разбира Живота, да не го цени и да не се стреми с всички сили към него. Космичният живот не е нещо отделно. И най-малкото същество, и най-голямото служат единствено на него. Противоречия може да има в отделните части и сфери на Живота, но като единство Животът е съвършена хармония.
           

Човек има три връзки с живота: Любов към Вечното начало, Любов към ближния и Любов към себе си. Първата връзка на човека, която е най-съществената, това е Любовта към Цялото, към Бога. Единствената връзка между човешката душа и Бога е Любовта.

От Любовта към Вечното начало следва Любовта към ближния, понеже във всяка форма присъства То. Щом човек обикне Цялото, непременно ще обича частите, ще има отношения към тях. Какво се разбира под думата „Любов”? Да обърнем погледа на съзнанието си нагоре, към Великото начало и да търсим този Извор на Живота. И като го намерим, тогава ще се прояви в човека вторият закон – Любов към ближния.

С първата стъпка човек влиза във връзка с Източника на живота – приема.
           

С втората стъпка човек създава условия за проявлението Му – дава.

Да любиш Първичната причина, това значи да се смириш. Да любиш ближния си, това значи да се разширяваш. Когато човек обича ближния си, той дава ход да мине през него Любовта, която е възприел от Вечното начало. Когато обичате някого, това подразбира, че вие отговаряте на Божията Любов.

Третата фаза е Любовта към себе си – човек трябва да направи преценка на своя живот, да отдели реалното от нереалното, за да следва пътя към съвършенството.

Бъди съвършен! – Това е Любовта към себе си. Любов към себе си не значи човек да обича своята личност, но да прояви Божественото в себе си. В това проявление той чувства скърбите и радостите на хората като свои, стреми се да им помага да разрешават задачите на живота си, както и разумно да използват условията. У човека живее едно висше Начало, което трябва да се изяви.

Любовта е качество на душата, т.е. вътрешното богатство на човека, към което той трябва да се стреми. Любовта е вложена в човешката душа. Достатъчно е човек само да отвори ума, сърцето и душата си за Божественото, за да изяви Любовта си към всички живи същества! Човек трябва да обича, за да се прояви!
           

Когато кажем, че трябва да любим, подразбираме, че трябва да почнем да живеем. Любовта е врата, чрез която се влиза в живота. Който те обича, пуска водата на живота през теб. Безлюбието представлява градина на сухо, безводно място, а Любовта е градина – място, където тече вода.

Човекът на Любовта постепенно влиза в живота на безсмъртието. Който умира в Любовта, той само се видоизменя. Всеки може да възкръсне. Кога? Когато е дал място на Любовта в себе си. В бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Висшите трептения на Любовта минават през тялото на онзи, който люби, и го пречистват и го подмладяват. Колкото повече душата изявява своята Любов, толкова по-издържлив е човешкият организъм. Дългият живот е в зависимост от Любовта на човека. Първото нещо, което Любовта ще внесе, то е истинско здраве. Пазете добрите отношения към ближните си, за да се радвате на здраве и вътрешен мир.

Любовта трябва да дойде в сърцата ви, за да се подмладите. Началото на младостта, това е Любовта.
           

От любещия излиза струя живот, който повдига околните. Той е като извор, който дава живот на всички. Който отиде при този извор, ще задоволи жаждата си. Да обичаш някого, това значи във всеки момент да внасяш нещо хубаво в съзнанието му. Ако Любовта не прави това, не е истинска. Всеки, който отправя Любовта си към теб, може да ти помага. Достатъчно е при най-голямата си тъга човек да помисли, че някой го обича, за да стане радостен.

Любовта внася просветление в съзнанието на човека. Тя показва правия път. Лъчите на Любовта проникват през привидната реалност на нещата и разкриват тяхната същина. Само в светлината на Любовта човек може да познае ближните си и всичко живо, което го заобикаля. За да познаеш света, трябва да го гледаш с очите на Любовта. Истинското знание се придобива само в Любовта.