„Днес на хората се проповядва Божественото учение. То е Христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за Живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи.

Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да обнови своя живот и да реши задачите си правилно.”

През почти 50-годишната си дейност Учителя Петър Дънов изнася над 4000 беседи. Част от тях са отпечатани и се съхраняват в Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” в София. Стенограмите на беседите се съхраняват в Централен държавен архив.

Книги и статии, написани от Учителя

Първата книга, която Учителя написва, е „Науката и възпитанието” през 1896 г. Други негови книги и статии са: „Тайните на Духа” („Хио-Ели-Мели-Месаил”), „Призвание към народа ми”, „Свидетелствата Господни”, „Седем разговора с Духа”, „Трите неща”, „Мисли и упътвания”, „Благовремието”, „Своенравието”.

Публикуван е цикъл от статии по френология в списание „Родина”.

Лекции и беседи

Основна част от лекциите на Учителя представлява богато книжно наследство, получено при разчитането на стенографски записи на изговорено слово.

Тематично и хронологично хилядите беседи,

стенографирани и отпечатани, могат да се систематизират по следния начин:

Съборни беседи: Беседи, упътвания и обяснения, държани по време на съборните срещи през месец август от 1906 г. до 1944 г. Част от съборното слово са т.нар. Рилски беседи, изнесени на планината в годините 1929-1944 г. Друга част са лекции по време на младежките събори през 1923-1930 г.

 

Това направление на Словото са беседи, изнасяни по време на съборите на Бялото братство във Варна, София, Велико Търново и на Рила. Подобно на Неделните те се отличават с широк размах върху въпросите от духовния живот и реализацията му в практическата сфера, изведено на преден план с много примери от самия живот. В Съборните беседи се съдържа съкровеното знание за същността на духовната себереализация, еволюцията, ученичеството. Те са врата към навлизане в познанието на петте Божествени принципа – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Тук се съдържа и една от най-важните беседи в това отношение със заглавие „Пътят на ученика”, в която е представена еволюцията на човека в контекста на един всеобщ космичен план.

Учителя Петър Дънов извежда своите последователи на лагер край Седемте рилски езера за пръв път през 1929 г. Беседите, изнасяни на Рила се именуват още и „Рилски беседи”. В тях често се говори за живота в планината и приложението на абсолютната чистота както във физическия, така и в психическия и духовния живот. Защото „чистотата е първо и необходимо условие за правилното развитие на човека”. А от това правилно развитие зависи и правилното отношение на човека към Бога. Животът в Христос и за Христос – изявеният Бог в света, е един от основните моменти в Рилските беседи. Този живот се осъществява посредством Любовта, приложена във всички сфери на индивидуалния, семейния и обществения живот.

Неделни беседи: са изнасяни пред широка и разнородна аудитория от 1914 г. до 1944 г. Те са изградени върху тълкуване на библейски текстове.

Цикълът, озаглавен „Неделни беседи” представлява беседи, изнасяни в 10 часа сутринта в неделя. Публичното изнасяне и документиране на Неделните беседи започва през 1914 г. Обикновено започват с определен стих или стихове от Библията и продължават с тълкуване, давайки отговор на актуални човешки проблеми. Стилът е максимално достъпен за слушателя; предназначен е за широка аудитория. Истините на живота са илюстрирани с множество притчи и примери. Има голяма широта в обхвата на беседите, като всяка от тях засяга разнообразни подтеми. За правилното възприемане и прилагане на Словото Божие е необходимо духовно знание и дълбоко разбиране на вътрешния му смисъл. Неделните беседи са безценен извор на светлина по тези въпроси. Централно е мястото на Христовото послание за Божественото съвършенство и приложението му в живота от отделния човек и обществото. Основата на Божественото учение са принципите на Любовта, Мъдростта и Истината. С първата стенографирана неделна беседа „Ето Човекът!” започва цикъл от шест тома, наречени “Сила и Живот”. В тях, по собствените думи на Учителя Петър Дънов, се съдържат основите на неговото учение, което той нарича Новото учение на Всемирното Бяло Братство.

Четвъртъчни беседи: Беседи, изнасяни пред съпругите, майките, учителките, възпитателките, пред онези, които ще помогнат за положителната промяна в обществото. Беседите се изнасят всеки четвъртък. Цикълът се открива на 17 февруари 1917 г., а последната лекция от него е изнесена на 30 юни 1932 г.

 

Изнасяни са в продължение на шестнадесет години (1917-1932 г.) в следобедните часове на четвъртия ден от седмицата (изключение правят пет от тях), поради което Учителя ги нарича Четвъртъчни беседи. Включени са в сборника със заглавие „Великата майка”. Съдържат наставления, упътвания и методи за духовна практика. В тях са изяснени много езотерични понятия и символи.

Общ окултен клас: 31 серии от 1922 до 1944 година.  Дават се теми, задачи за изпълнение, упражнения.

 

През 1922 г. Учителя Петър Дънов отваря Школата на Бялото братство. По-задълбочената работа върху духовните принципи и закони се явява естествена необходимост. Този раздел на Словото се нарича „лекции”. Стилът е по-стегнат, научен. Примерите и притчите присъстват, но акцентът пада върху духовното изясняване на принципите и законите на природата чрез примери от различните клонове на науката. Изобилстват алгебричните примери и геометричните фигури като метод за илюстрация на духовното послание. Разнообразието от теми е свързано с различните средства за духовно усъвършенстване и хигиена в най-широк смисъл на думата – чистота в мислите, чувствата и постъпките. Развива се обширната наука за антропологичния триъгълник – ум, сърце и воля – и се дават методите за духовна трансформация на мислите, чувствата и волята. Централна тема е Божественото начало и Неговите прояви в природата и човешкия живот.

На 24 февруари 1922 г. (петък) Учителя отваря Общия окултен клас. Той е открит за слушатели от всички възрасти и семейно положение. Лекциите се изнасяни всяка сряда в продължение на 22 години.

Младежкия окултен клас – от 1922 г. до 1944 г. включително, държани всеки петък в продължение на 22  години.

 

В Школата на Учителя Петър Дънов се откриват едновременно два класа – Общ и Специален, наречен впоследствие „младежки”. В Младежкия окултен клас влизат лично поканени от Учителя младежи.

Лекциите пред Младежкия окултен клас са подобни на тези пред Общия окултен клас, но са по-кратки и по-конкретно насочени. И тук главна част от методиката са геометричните фигури, които са образно разрешаване на различни духовни въпроси. Задават се повече писмени теми и най-разнообразни задачи и упражнения. Лекциите пред Специалния клас имат за цел да предизвикат по-голяма дълбочина в усвояването и разбирането на законите на Битието. Тук се дава нова насока и благоприятна среда за развитие на ума, сърцето и волята, както и за всички човешки способности. Преобладават различни аспекти от обширната наука за съзнанието и неговите основни степени – подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Методите за преобразяването на нисшето човешко естество във висше е основен акцент на лекциите. Това се осъществява чрез дълбока вътрешна работа посредством концентрация и медитация, молитва, съзерцание и размишление, самонаблюдение и физически упражнения. Всичко това цели себепознание и развиване на качества за организиране на вътрешния свят и хармонизирането му с външния.

Утринни слова – на 21 септември 1930 г.  Учителя Петър Дънов започва да изнася утринни беседи в неделя. Изнасяни са след изгрева на Слънцето.

 

Утринните слова са раздел в Словото, които също са били изнасяни в неделя, но в пет часа сутринта. Адресирани са към по-тесен кръг хора и са по-кратки. Първото Утринно слово – „Абсолютната истина”, е изнесено на 21 септември 1930 г. Учителя говори върху глави от Библията, като превежда духовните им послания на съвременен език. Свещените текстове съдържат в себе си висш смисъл, който понякога е трудно достъпен за човешкия ум. Тълкуването им се съдържа в Утринните слова.

Извънредни беседи – държани са при особени случаи: Нова година, празниците 22 март и 22 септември, общи тържества и други, издавани в отделни брошури.

Самото заглавие посочва, че това са беседи от Учителя Петър Дънов, които не попадат в никоя от горните категории, а са изнасяни по повод на различни случаи. Те отразяват основните положения на Словото по принцип и също са върху определени теми, имащи връзка с развитието на човешката душа в нейния възход към Великото Разумно Начало.

Беседите “Заветът на Любовта” , публикувани в три тома, са последното слово на Учителя. Държани са в с. Мърчаево и в София от 19.03.1944 г. до 20.12.1944 г.